0885 97 81 02

Татуировки

ПОКАЖИ МИ ТАТУИРОВКАТА СИ

Традициите не са това, което бяха. И това в пълна степен може да се каже за лавинообразната тенденция хората да татуират телата си. Както у нас, така и по света, както малки, така и големи, както мъже, така и жени. Това масово поведение, в което правиш съзнателен избор с последствия за цял живот се превърна във феномен, който буди интереса вече и от психологическа гледна точка. Татуировките през призмата на психологията, а не на медицината са тема на днешния брой.

За съвременните мащаби на манията да се татуираш говорят цифрите. В САЩ на всеки трима души, един е с татуировка, а половината от татуираните имат повече от една по тялото си. Преди 10 години професионалните татуисти, рисуващи татуировки във Франция бяха 400 души, а сега са 5000… Татуировките стават все повече, все по-големи, все по-сложни и все по-многоцветни. Откъде, обаче, тръгва тази мода?

В исторически план, татуировките са наложени в Западния свят от небезизвестния Капитан Кук още от 1769г. Неговите моряци са впечатлени от рисунките по телата на жените от островите в Полинезия, и след завръщането си ги превръщат в своя запазена марка. С времето татусите (както ги наричат днес) стават все по-популярни. Но по-любопитното е, че засягат всички социални статуси – от престъпниците и бедните прослойки до европейската аристокрация. Факт, който може да бъде забелязан и днес. В резултат на тази парадокс, психолозите започват да се занимават настоятелно с въпроса: „Какво наистина се различава в характера на тези, които се татуират и тези, които не го правят?“. Ето и топ 3 на тази класация, за това, какво изпъква в хората, които имат татуировки:

  • Аз съм уникален“. Колкото по-голяма е нуждата на човек да бъде уникален, толкова повече той се старае да бъде различен от другите. Доказано е, че хората с татуировки притежават по-силна необходимост да бъдат уникални или да бъдат разглеждани като такива. Татуировките са по-прекият път на самоизразяването. Също така, те са визията за това, каква идентичност носим. С други думи, татуировките са удобен и лесен начин да кажем на света и околните: „Аз съм различен от вас и може да видите това, ако не вярвате“.

Все повече се говори за нарцистичната природа на хората в нашето съвремие. Болезненият стремеж да покажеш личната си индивидуалност, намира много благодатна почва именно в татуировките. Този стремеж следва простия алгоритъм: Всяка татуировка е уникална – Аз имам татуировка – Аз съм уникален.

  • Аз имам опит“. Традиционно, човекът с татуировки се опитва да ни намекне, че е преживял събития и моменти, които са го направили по-мъдър и обигран. Продължението на тази нагласа е, че в резултат на това са преодолени доста задръжки. А оттам, че той е в състояние и е готов да се втурва в преживявания с висока степен на риск.
  • Аз съм екстровертен“. Както би го дефинирал българският жаргон – „Аз съм отракан“/„Аз съм отворен“. Изследванията сочат, че е доста вероятно човек с татуировка, всъщност да дава посланието, че е приказлив и е някой, който е пълен с енергия. Също така, това трябва да ни подсказва, че е общителен и приятелски настроен. Или поне иска да изглежда и да бъде приеман като такъв.

Изследванията за връзката между хората и татуировките, разбиват два разпространени мита относно тях. Разпространено мнение е, че лицата, които са татуирани са с по-високо самочувствие от тези, които нямат татуировки. Тази причинно-следствена връзка не е доказана и е плод по-скоро на предразсъдъци. Същото важи и за друго общоприето вярване, че хората с татуировки от типа „религиозни и духовни убеждения“ са действително посветени на съответната религия или конкретна философия. В действителност, в голям брой от случаите става въпрос за показност на псевдоинтелект и опит за демонстрация на чистота на идеалите и ценностната система.

За татуировките се смята, че са вид предизвикателство. И това има своето обяснение заради забраната на църквата да се правят татуировки. Това е упоменато и в Библията, където ясно се казва, че е забранено да се украсява тялото. Наложеният модел, че татуировките принадлежат по правило на „лошите момчета“ отдавна не съществува. Напротив, все повече тенденцията върви сякаш в обратна посока. Интересна е формулировката на френския социолог Ле Бретон, който вижда татуировката все повече като стремеж да се самопрограмираш и да настроиш собствената си съдба. И в тази връзка избираш татуировка с позитивен нюанс или послание. Именно това обяснява увеличаването на броя на младите хора, които се татуират, опитвайки „да насочат“ живота си в правилната посока. Както, разбира се, и на много хора в средна възраст, които прибягват до татуировките в етапи на житейски и емоционални кризи.

Татуировките будят много дискусии за това, че веднъж направен един татус, често се предизвиква пристрастяване за още и още такива. Усъвършенствайки се до степен на изкуство, татуирането също се развива мощно и непрестанно. След татуирането, ден след ден „изкуството“ за татуирания се превръща в навик, който постепенно губи магията си. Превръщайки се в нещо като замразена класика, той има нужда от нова тръпка. Това, което го е карало да се чувства по-значим, по-жив, по-красив се е износва. А както се казва, кой някога е получил достатъчно значимост, достатъчно живот, достатъчно красота…?

Големият бум на татуировките в световен мащаб е неизменно свързан и с една упорито налагана отвсякъде мантра. Тази, която ни казва „да бъдем себе си“. Да живеем, не просто като един от многото индивиди на Земята, а да бъдем индивидуалности. За много от нас, обаче, битието не е достатъчно или не позволява „блясъка“ на тази индивидуалност. Далеч по-трудно е да работиш като кранист и да подчертаеш индивидуалността си, за сметка на една филмова звезда или популярен футболист. И далеч по-лесно е да направиш това – с дракон на рамото, пеперуда на гърба или йероглифи на ръката ти. За да докажеш на всички, че си различен, истински, само и единствено себе си. Замислени като демонстрация на бунтарство, дързост и естетика, тъжната истина е, че наред с тези неща, татуировките изразяват все повече манталитета на стадото. Днес татуировката се бунтува на света, но тя му се и подчинява. Подчинява се на надеждата да бъде оценена, на копнежа да бъде харесана от другите. Първо тя-татуировката, а после и ние самите…

Автор: Румен Колев

Статията е част от рубриката за психология на списание „Енциклопедия Здраве”.