0885 97 81 02

Суетата

ЦЕНАТА НА СУЕТАТА

Със серията от зимни празници, безспорно животът ни се върти около две базови дейности – веселба и трапеза. А щом празниците приключат, на дневен ред идват темите „как да влезем във форма“, „да изглеждаме добре“, и така чак до лятото. После отново същата последователност. Всъщност, въпросът за начина, по който изглеждаме и се възприемаме е бил и винаги ще бъде актуален. Тема на днешния брой е суетата и болезненият й стремеж да сме привлекателни и успешни в очите на другите.

От всеки косъм на прическата до извивката на гънката от мускула, от милиметрите на високия ток до последната съставка в маската за лице, суетата е част от нашия живот и това, което ни прави хора. Ефектът на суетата се отразява във всеки миг от ежедневието ни. Тя движи милиарди долари в козметичната индустрия, а модата изобщо не би била мода, ако суетата ни не е непрестанно жадна за нещо по-ново, по-различно, по-атрактивно. Но каква цена плащаме за суетата си? Влияят ли ни наистина прекомерната загриженост за външния вид и постиженията ни? Правят ли ни ограничени, вманиачени, елементарни или роби на желанието да се харесаме? Или действително ни помагат да се харесаме на околните, да бъде по-добре приети и да се чувстваме значими?

Последните проучвания сочат, че усилията ни да поддържаме нивото на желан образ в обществото, все повече залитат в ситуации, в които съзнателно рискуваме буквално да навредим на себе си. Пълните салони, в които хората посещават солариум, за да подобрят тена си, макар да разбират заплахата от рак, е само един от възможните примери. Цяла книга, а не статия може да се напише за патологичните отклонения в поведението при фитнес манията на мнозина (диети, стероиди и т.н.). Предполагаемите социални ползи от хубавия тен и огромните мускули, обаче, изглежда струват повече от вероятната опасност за здравето. Готовността да понесеш лична загуба, само и само да се доближиш до желан образ, с който да се харесаш на другите, всъщност прави разликата между суета, гордост и обща загриженост за самооценката.

За добро или лошо, суетата е сред трите най-силни мотиватора, които движат хората в днешни дни. В компанията на „да бъдеш добър ролеви модел за детето си“ и „любовта“, чувството за суета е реално движещо бутало за положителна промяна. Това, което наистина мотивира повечето хора да отслабнат или дори да откажат пушенето, въпреки това, което казват, не е здраве, а суета – радостта от това да изглеждат добре. И идва въпросът: Има ли нещо нередно в това? Идея като „здраве“ е твърде абстрактна, за да бъде добър мотиватор. Но мисълта, че имаш неприятен дъх, все по-малко блестяща усмивка, повяхнала кожа и всички ти се подиграват, че се задъхваш след пет изкачени стъпала, действително може да те тласне да направиш нужните стъпки, за да спреш цигарите. Суетата е плитко чувство и за всеки е ясно, какво стои зад нея. Тя не благородна, а напротив – изцяло егоистична подбуда, но не можем да отречем ефективността, която предизвиква. Ето няколко директни ползи, които дължим на суетата си:

  • Спортът, физическите упражнения и здравословното хранене са най-прекият път към добрия външен вид. Те, обаче, са най-прекият път и към нашето здраве
  • „Бонусът“ от външния вид често помага на хората да постигат своите цели, както в личния живот, така и на работа. Колкото и да е разочароващо, ниe сме преценявани по начина, по който изглеждаме и това е реалността, пред която сме изправени. Важността на първото впечатление, изразена в поговорката „По дрехите посрещат, по ума изпращат“ е почти закодирана в ДНК-то и на всички българи
  • „Да изглеждаш добре“ се свързва и със себеуважението. И тук не става въпрос за гледане в огледалото в продължение на часове, което може наистина да изкриви представата ни кои точно сме ние. А идеята, че външният ни вид в огромна степен е проява на уважение и към самите нас.

Дори разкрепостена личност като Уинстън Чърчил отдава градивните способности на суетата, определяйки я като „този порок, който насърчава толкова много добродетели“.

Ако приемем, че има добра и полезна страна на суетата, то коя е „лошата и вредна“. Всяка фикс идея, която ни кара да сме непрекъснато нащрек, търсейки недостатъци в желаната перфектност. Състоянието, в което невротично следим и по правило откриваме поне един мъничък детайл, който разваля образа-идеал за нас. Суетата, която контролира живота ни, а не ние него. Суетата, която се храни твърде много с нашето спокойствие, с времето ни, с усещането, че имаме стойност, и ни ги отнема. Прекалената суетност ни прави фиксирани в личните ни видими или невидими псевдопроблеми. И неусетно ни превръща в неспособни да видим или чуем чуждите реални и истински проблеми. Тази суета, която намирисва на самовлюбеност и нарцисизъм, търси похвалата и ласкателството, няма как да бъде здравословна. Тя не е привлекателна за околните, защото се свързва с надменност, арогантност, а в доста случаи и с комплекс за малоценност. Превръща ни в егоистично ориентирани и отчуждени от смислените и дълбоко ценни неща. Суетата, която ни обсебва да бъдем непрестанно „супер“ и ни прави тревожни и извън равновесие всеки път, щом не сме. Но чарът винаги се е криел в несъвършенството. Както относно външния вид, така и относно личността. Несъвършенството прави нещата да изглеждат истински, непринудени, нормални, земни и човешки. Така то печели симпатии, защото в чуждото несъвършенство, всеки може да открие и частица от своето, да открие себе си.

И все пак, за повечето хора е много трудно да се изправят и „влязат в конфликт“ със собствената си суета. Склонни сме да я виждаме в околните, но не и в самите нас. Парадоксално е, че много хора упрекват, изпитват съжаление или открито се подиграват на тези, които прибягват до намеса на пластичната хирургия. От друга страна, желаещите да се възползват от подобна намеса в световен мащаб растат като при епидемия….

Финалът принадлежи на последните думи в един от най-забележителните романи на XIX век „Панаир на суетата“ (Уилям Текери): „Ах! Суета на суетите! Кой от нас е щастлив на този свят? Кой е получил това, което желае? Или след като го е получил, се е почувствал доволен? А сега, деца, нека затворим кутията и приберем марионетките, защото представлението е свършено…“.

Автор: Румен Колев

Статията е част от рубриката за психология на списание „Енциклопедия Здраве”.