0885 97 81 02

Мълчанието

СИЛАТА НА МЪЛЧАНИЕТО

Повечето от нас са закърмени с посланието, че „мълчанието е злато“, но ако бъдем честни пред себе си, тези думи ни звучат архаично и дори смешно. Не само, защото мълчанието не е никакво злато, а защото става все по-невъзможно да видим в него поне някакъв блясък, който златото дава. Дори напротив, в света, в който живеем, блясъкът идва не от мълчанието, а думите. Изкусните оратори са пример за хора, които са друг клас и друго – по-висше ниво. Хората около нас искат и изискват все повече и по-добри „комуникативни умения“. Огромен поток информация от всевъзможни източници и безброй средства за комуникация. Медиите ни облъчват и вкарват в оборот все повече думи като „дебат, дискусия, диалог“. Насаждат ги в съзнанието ни като поощряват модела за търсено и непрестанно говорене. В среда, в която говоренето е сякаш жизнеспасяващо, за да оцеляваме, мълчанието не се толерира.




Когато мълчим, обществото често ни сочи с пръст и има готови отговори за нас:

Срамежлив/а, притеснява се или се страхува
Държи се надменно и „надуто“
Глупав/а е или некомпетентен за темата на разговор
Безразличен/на е и не се вълнува от това, което става наоколо
„Скатава се“ и бяга от отговорност
Хитрува и крои нещо
Просто е мързелив/а
Няма „характер и позиция“ (особено модерно теза)


Разбира се, някои от тези твърдения могат да са абсолютно верни, както, между впрочем, могат да са абсолютно верни и за приказливите личности. Понякога тези готови етикети на обществото за мълчанието се сменят с по-благосклонните: „Изморен/а е и затова не говори“, или „Вероятно има проблем и мислите му/й са на друго място“.


Хората, които премълчават в дадени ситуации, заедно с тези, които често запазват мълчание или просто са мълчаливи по природа, не са предпочитани. Обществото днес търси смели коментатори, а не „скрити и уплашени“ индивиди. Едно е сигурно, обаче, че мълчаливите хора не са малоценни. Те имат какво да кажат и често го казват именно с мълчанието си. За тези, които имат сетива да го уловят и разберат. „Той можеше да мълчи на седем езика“, казва немският философ Шлайермахер. Ето малко различни гледни точки за силата на мълчанието и неговите различни лица:


Мълчанието привлича вниманието. Мнозина смятат, че най-сигурният начин да привлекат внимание е да не спират да говорят и да излагат мнението си. Мълчанието в група, обаче, не остава незабелязано, защото предизвиква мистерия на какво се дължи и какво стои зад него. Когато мълчаливият човек заговори, в изненадата си, околните го слушат концентрирано. От една страна от любопитство, за да разкрие нещо за себе си. От друга страна, защото околните вече знаят, че рядко ще получат възможност да го чуят отново. Мълчанието е привлекателно и по друга причина. Повече от всичко хората искат да бъдат чути и разбрани, и биха намерили всеки, който им „достави“ възможността да изпитат това чувство. Много често те намират този шанс в мълчаливите хора, на които симпатизират точно поради това.
Мълчанието е уважение и деликатност – Мълчанието не винаги е съгласие, напротив – то е и несъгласие (особено, ако е съчетано със съответния поглед и изражение), показано по уважителен начин. Ако не сме съгласни с нещо, вместо отговор „не“, понякога това е най-добрият отговор. В мълчанието като знак на несъгласие има твърдост, но не и грубост.
Мълчанието е проницателност – Интелигентният човек често може да предвиди какъв сценарий ще има дадена ситуация и човешки отношения. Знаейки последствията, той решава да отговори с мълчание на това, което го заобикаля. Така смекчава напрежението в обстановката, потушава яростта и загася гнева в този, който предизвиква ситуацията.
Мълчанието е съчувствие и състрадателност – Мълчанието, съчетано с адекватно присъствие може да бъде много по-стойностно и ценно в тази посока, отколкото най-съкровените и мили изречени думи.
Mълчанието е учтивост, която ни позволява да слушаме по-ефективно. Малцина са тези, които се справят добре в това. Повечето от нас слушат само, за да разберат, кога събеседникът им е приключил, за да дойде техният ред да се изкажат. Опитайте да устоите на порива да мислите за това, какво искате да кажете и да се изкажете веднага. Ако се съсредоточите да замълчите, ще се изненадате колко ще се подобри способността ви да се концентрирате. Спрете да се фокусирате върху това какво желаете да кажете, то „няма да избяга“. От друга страна, мълчанието ще ви даде не само ново умение, но и нова информация/знание. Когато говорим изричаме нещо, което вече знаем, за разлика от това, което можем да чуем. Умението да слушаме е много по-мощно от умението да говорим.
Мълчанието е мъдрост и смирение – когато се изправим пред ново предизвикателство, без значение какво, мълчанието е най-добрият начин да го посрещнем. То ни дава възможност да размислим преди да говорим и да увеличим вероятността, това което, казваме и правим, да е смислено и полезно. Ако устоявате на желанието си да действате и говорите, веднага щом се появи проблем, проблемът често се решава от самосебе си. Понякога в живота най- мъдрото действие е никаквото действие.
Мълчанието е самоконтрол и самообладание – Този факт дори не се нуждае от подробни разяснения.
Mълчанието е най-верният ни съюзник към нашето себепознание, самонаблюдение и себеизследване. Няма как да “поговорим” със себе си, да разберем какво наистина искаме, какво реално възнамеряваме да прави с живота си, ако мълчанието липсва.


Нека не забравяме, че многословието и бъбривостта, които често се превръщат в празнословие, в голяма степен са израз на вътрешно безпокойство. Стремеж да запълним тихите паузи на всяка цена, защото тишината в отношенията ни кара да се чувстваме некомфортно. Мълчанието не е непременно пасивност, летаргия, невежество и липса на кураж. То е стихия, пълна с изненади. Но, както се казва, Господ е дал дви уши и една уста, за да не забравяме кое следва да ни води в живота. В кресливия свят, в който живеем, не е далеч времето когато хората ще се уморят от високопарните, лицемерни, неясни, изтъркани и нелогични думи, които ни заливат като водопад. От евтините и безсмислени приказки, които нито ни карат да се чувстваме по-добре, нито допринасят за качеството ни на живот. Както знаем, за хората можем да съдим не по думите, а само по делата им. Думите без дела разобличават човек. Мълчанието няма нищо общо с делата, затова някои хора предпочитат да мълчат. От усещането, че няма нещо важно, което да кажат. Те просто мълчат. И действат.

Автор: Румен Колев

Статията е част от рубриката за психология на списание „Енциклопедия Здраве”.